Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
12. У старците има мъдрост, и у дълголетните — разум.
13. У Него има мъдрост и сила, Негови са решение и разум.
14. Което Той събори, няма да се съгради; когото Той заключи, няма да се освободи.
15. Да спре водите, и всичко ще изсъхне; да ги пусне, и земята ще разрушат.
16. У Него има сила и мъдрост, пред Него е тоя, който се заблуждава, и онзи, който въвежда в заблуждение.
17. Той привежда съветниците в необмисленост и прави съдиите глупави.
18. Той лишава царе от власт и обвързва с въже кръста им;
19. князе лишава от достойнство и храбри поваля;
20. отнема езика на високомерни и лишава от разум старци;
21. покрива със срам славни и разслабя силата на мощни;
22. открива дълбокото и сред тъмата и изважда на видело смъртната сянка;
23. множи народите и ги изтребва; разпръсва народите и ги събира;
24. лишава от ум главатарите на земните народи и ги оставя да се скитат в пустинята, дето няма път:
25. пипнешком ходят те в тъмата, без светило, и политат като пияни.
Глава 13.
1. Ето, всичко това окото ми видя, ухото ми чу и забележи за себе си.
2. Колкото знаете вие, зная и аз: не съм по-долу от вас.
3. Но аз към Вседържителя бих искал да говоря, желал бих с Бога да се препирам.
4. А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари.
5. О, да бяхте само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост.
6. Изслушайте моите разсъждения и вникнете във възражението на устата ми.
7. Трябваше ли да говорите заради Бога неправда и заради Него да говорите лъжа?
8. Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и за Бога тъй да се препирате?
9. Добре ли ще бъде, кога Той ви изпитва? Ще Го измамите ли, както измамват човек?
10. Той ще ви строго накаже, ако и скришно лицемерите.
11. Нима величието Му не ви плаши, и страх от Него не ви обзема?
12. Вашите напомняния приличат на пепел; вашите огради са огради глинени.
13. Млъкнете пред мен, и аз ще говоря, каквото и да ме постигне.
14. За какво ми е да си хапя тялото със зъби и да си турям душата в ръка?
15. Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.
16. И това ми е вече за оправдание, понеже лицемер не ще се яви пред лицето Му.
17. Изслушайте внимателно думите ми и обясненията ми с ушите си.
18. Ето, започнах съдба; зная, че ще бъда прав.
19. Кой е в сила да ми надвие? Защото тогава ще млъкна и ще изпусна дух.
20. Само две неща не прави с мене, и тогава аз не ще се укривам от Твоето лице;
21. отмахни от мене ръката Си, и Твоят ужас да ме не разтърсва.
22. Тогава викай, и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми отговаряй.
23. Колко Са пороците и греховете ми? Покажи ми беззаконието ми и греха ми.
24. За какво скриваш лицето Си и ме считаш Твой враг?
25. Не мачкаш ли Ти откъснат лист, и не гониш ли суха сламчица?
26. Защото Ти пишеш против мене горчила и ми вменяваш греховете на младостта ми,
27. туряш в клада нозете ми и дебнеш всичките ми пътища, — тичаш по дирите на нозете ми,
28. подир мене, който тлея като гнилеж, като дреха, сядена от молец.
Глава 14.
1. Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги:
2. като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.
3. И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?
4. Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.
5. Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,
6. отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.
7. За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:
8. ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,
9. но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.
10. А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?
11. Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:
12. тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.
13. О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!
14. Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.
15. Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;
16. защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;
17. в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.
18. Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;